Има пейзажи, които не трябва да бъдат снимани, песни, които трябва да бъдат слушани само веднъж, моменти, които просто да бъдат изживени.
Тази вечер Луната се появи за няколко секунди из под гъстия юрган от облаци, с който небето я бе завило. И аз понечих да взема фотоапарата, но все пак реших просто да я погледам, да я усетя.
Не можеш да събереш цялата красота на света във фотоалбумче и да я показваш, на когото ти скимне. Има моменти, които са просто безкрайно интимни. Има красота, която можеш да уловиш единствено когато си сам, да я усетиш и изживееш с всяка частичка от тялото си, да се слееш с дадения миг.
Кой знае защо се стремим да запечатаме всичко красиво сякаш за да се хвалим по-нататък навред с него, вместо просто да го оценим в дадения миг.
Кой знае защо се опитваме да си присвоим нещо, което е ничие, което не може да бъде притежание никому. Единственото ни притежание остава мухлясалият спомен, който сме изоставили в някое чекмедженце на мозъка си и отдавна сме забравили,че съществува.
Има пейзажи, които не трябва да бъдат снимани, песни, които трябва да бъдат слушани само веднъж, моменти, които просто да бъдат изживени...

И все пак, понякога ръката просто не се сдържа да не снима...

Благодрана чест и смелост плаха
Неувяхваща надежда и шумна самота
Избуяла ярост и опасна красота
Това е днешната жена.

Eстествено и грим
И прическа
И силикон
И маркови дрехи...

Обичаш ме дневно, почасово...
Обичаш ме в понеделник, от 10 до 12...
А аз те обичам на пълен работен ден...

Старото ново
Боя се от новото старо.
И от старото ново.
Новото е добре забравено старо казват.
Старото е новото на днешния ден.

Ще забравим имената на хората, които някога сме познавали.
Ще забравим и начина, по който сме общували.
Когато погледнем снимките ще си спомним момента.
И това ще ни е достатъчно.

Sag mir wer du bist?
Sag mir kennst du mir?
Sag mir fuellst du denselben Schmerzen in dem Rist
vom langen Warten,Gehen, Stehen
und nicht von Leben, Trauemen, Sehnen.
Denkst du noch,
dass du die Chance hast?
Denkst du,
es gibt den Weg durch das Geast?

Напоследък...

Напоследък не мога да спя. И не знам кога ще мога отново.
Напоследък не мога да спя до късно.
Напоследък се опасявам, че заспя ли, няма да се събудя отново.
Едно време сънувах.
Напоследък не.
Едно време в сънищата се сбъдваха мечти.
Напоследък ги няма.
Преди време единственото място където се чувствах свободна бяха мечтите – сега си тлея в безвремието...