Its a kind of magic...

Денят ми започна с борба със собствените сили...Да победиш собственият си организъм. Да победиш собственото си същество. Да надживееш делничните глупости. Да се пребориш със себе си и със страховете си и със слабостите си, и с какво ли още не...
Но както може да се очаква, във всеки ден се крие по малко магия...
Магия, която може да не виждаш на пръв поглед, но всъщност успяваш да я почувстваш.
Сега сърцето ми направо бумти, усмивката ми не изчезва от лицето...

Причината си ти, надявам се някой ден да го усетиш...

Was ist Kunst meinetwegen?

Kunst ist die Inspiration

Kunst ist die Idee

Kunst ist ihre VErwirklichung

Kunst sind die Gefuehle,

die sie in uns hervorruft...

Das Dritte ist das Wichtigste...

My soul speaks many languages - much of them

are left ununderstood,

unspoken. Will they anyway continue to live?

Island of lost dreams and hopes

I’ve reached it - finally,
To my questions
What we?
Why we?
Where we?
What’s love?
What’s hope?
Where can we find them?
Is there cure for love?

What will the perfect kiss be?
But everything was left unspoken…

July morining

There I was on a July morning,

I was looking for love... (Uriah Heep)

I' movin, I'm coming

can you hear what i hear

is calling you my dear,

out of reach

take me to the beach... (All Saints)

...

Свищов, свят, светлина...
А сега остана една недогоряла свещ -
единствена, сама...
Свобода, страст, съдба
Но нищо повече –
Безбрежна самота...

Помниш ли...

Обича ме, не ме обича...Обича ме, не ме обича...
Помниш ли как си играехме, когато беше лято, когато късахме листата, когато бяхме далеч от всичко...
Помниш ли как си играехме, когато беше зима, когато се заривахме с весели лица в снега и бяхме щастливи, дори когато след това се разболявахме...
Вече няма сняг и се разтопява колкото се може по-бързо...
Вече няма лято - има жега, която разтопява и малкото останал ни живец...
Но все пак, помниш ли, когато си играехме и нищо друго нямаше значение, когато тичахме докато дъхът ни спреше, когато не можехме да се наситим на всички прекрасни цветя на онази поляна...
Помниш ли, когато чакахме залеза, легнали в топлата трева, когато радостта струеше от всякъде...
Помниш ли, когато лежахме в същата трева, след обилния дъжд и гледахме звездите...
Помниш ли дните, когато бяхме винаги щастливи...
Ахааа, не помниш, даже дори си мислиш, че никога не ти се е случвало...