Обичаш ме дневно, почасово...
Обичаш ме в понеделник, от 10 до 12...
А аз те обичам на пълен работен ден...

Старото ново
Боя се от новото старо.
И от старото ново.
Новото е добре забравено старо казват.
Старото е новото на днешния ден.

Ще забравим имената на хората, които някога сме познавали.
Ще забравим и начина, по който сме общували.
Когато погледнем снимките ще си спомним момента.
И това ще ни е достатъчно.

Sag mir wer du bist?
Sag mir kennst du mir?
Sag mir fuellst du denselben Schmerzen in dem Rist
vom langen Warten,Gehen, Stehen
und nicht von Leben, Trauemen, Sehnen.
Denkst du noch,
dass du die Chance hast?
Denkst du,
es gibt den Weg durch das Geast?

Напоследък...

Напоследък не мога да спя. И не знам кога ще мога отново.
Напоследък не мога да спя до късно.
Напоследък се опасявам, че заспя ли, няма да се събудя отново.
Едно време сънувах.
Напоследък не.
Едно време в сънищата се сбъдваха мечти.
Напоследък ги няма.
Преди време единственото място където се чувствах свободна бяха мечтите – сега си тлея в безвремието...

***

Sein oder nicht sein.
Ich bin sein.
Der ist doch nicht mein.

Недописано писмо
С неизвестен получател
Пазя в джоба си съдран.
Няма ни марка, ни плик.
Ни посвещение, ни печат.
Има само моята целувка като щампел,
Любовта ми като плик.