Исках да пипна снежинка – но секунда след като я хванах тя се изпари безследно...
Исках да вървя по белия сняг без да го нацапам. По този, неотъпкания, белия съвършения...
Но се наложи да стъпя...
Исках да направя снежен ангел. Да легна и разперя ръце сякаш нищо няма толкова голямо значение, колкото даденият момент.
Но легнах и се намокрих...
Не искам да гледам живота изпод стъклен похлупак, зад снежния прозорец, а искам да го слушам как диша и да чувам как трепти, когато гръдният му кош се изпълва с въздух.
Не искам да трябва, а искам да може – дори когато снежинката я няма, дори когато стъпвам, дори когато съм мокра...