Пролет е, мирише на люляк, улицата е изпълнена с тукощо разлистили се цветове. Чувствам живота, чувствам новото начало и надеждата и свободата и спасението...
Дали вали, защото ми е тъжно или ми е тъжно защото вали.
Трябва ли отново да се съблека, за да знам, че съм истинска?
Трябва ли отново да усетя как се разпуква гръбначният ми стълб, така както пролетните цветя повдигат своите стълбчета, събуждат се от зимната дрямка?
Пролет е, мирише на люляк, улицата е лилава, бяла...