Моментът, в който се ражда поредният стих е незабравящ се, защото изведнъж мислите ти се изливат в реалността и макар нереални, стават по някакъв особен начин видими.
Една мъглява идея е в ролята на най-проста думичка, която отприщва водопад от словосъчетания, конструкции, изречения.
Забележителен е мигът, в който дори ти не вникваш в смисъла на написаното, но знаеш, че то е до такава степен толкова близко до теб, че е просто част от същността ти, една възможност, едно лице.
То те описва в този момент, отразява моментната ти вселена и светообхват.
И когато за пръв път прочетеш завършената рожба от край до край – тогава разбираш колко неразбираем си бил, но как от нищото си намерил поредното парченце от себе си...