Чух да си говорят, да си обясняват света, да дъвчат дъвка, да пият вода.
Те пяха, смяха се, лудяха.
А аз – слушах.
Животът бе запис. И го превъртах напред и назад. Не можех да променя края, колкото и да исках.
И началото все изпусках.
Виж, средата, я хващах.
Схващах дори.
А те си обяснявах света, дъвчеха дъвка, плюеха изостаналата вода.
Те – двата телефонни секретаря...