За един ден Луната е пълна.
Точно един.
След това лекичко всеки си взима
парченце от нея, схрусква я, забравя...
И небето е безлунно...
А може би и леко безумно...
Така е - от парчетата тя регенерира.
И от празното, празнината утаява светлина и изведнъж,
изведнъж се напълва - и ражда отново.
Луната. Тя. Луната. От себе си. От нищото - безлунното...

http://www.youtube.com/watch?v=mfgoVZswC4k