Думите не трябва да пробождат, а да изгарят.
Не трябва да разкъсват. Трябва да са извезани...
Не трябва да пронизват - а да са нанизани като красиви перли.
Не трябва да лъхат на грубост и гняв, а да ухаят на рози.
Не трябва да те вцепеняват, а да топлят като меко одеяло.
Не трябва да гърмят като развалила се тонколона, а да трептят като тон.
Не трябва да те изсушават, а да утоляват жаждата ти и да се леят като водата.
Не трябва да те удрят – а да галят като надяваща се, вярваща ръка...
Трябва да са вълнисти като токущо разпусната плитка.
Трябва да са буйни като всяка вълна, но утихващи и запомнящи се...