Любовта е като празен магазин за обувки, в който токущо са свършили твоя номер.
Любовта е като затворен плод-зеленчук, в който токущо са свършили черешите, които щяха да подсладят соления ти ден.
Опитал си се да изхарчиш последните стотинки, но няма къде.
Какво ще правиш? Хвърляш ги на просяка на улицата.
И не се чудиш дали е сляп, глух, ням, осакътен...
Просто ги хвърляш в картонената кутия -
Така, за късмет...
Защото любов не се купува...