Лятото ми остави празни страници...
Луната мечтаеше за пълнолуние,
влакът за поредния красив залез,
а аз - лятото да не свършва.
НО свърши.
Стъмва се рано - влаковете подминават спирките в бяг към залеза.
Безримно.
Прошарените дървета ме гледат жално по улицата, цветовете на петууните окапват.
Тогава си мислих, че Слънцето няма повече да изгрее, че лъчите за тази година свършиха.
И точно тогава ме изненада.
Съдбоносните дни са ярост на тезгях и когато се опиташ да срежеш мълчанието, ножът ти опира в мислите, че все пак промяната гори.
Когато понечиш към котлона и си напът да се опариш - мигът замръзва и можеш да върнеш сякаш времето назад!
Ще дойде нова пълнолуние...
Влакът ще срещне изгрева и ще се влюби повече в него.
Ще дойде ново лято.
И отново ще се влюбя в него...