Никой не обича да му се случват лоши неща...
Но тъмнината учи, а вятърът разказва приказки.
Дори когато нощта мълчи.
Дори когато смехът е тих.
Дори когато слънцето го няма.
Нощта е красива.
И млада, и нежна, и пряма.
И нашепва красиви слова.
Когато се разхождаш по улицата.
Когато няма никой друг.
Когато ритъмът е звукът от обувките.
А тонът е шумът на листата.
И мелодията е на върха на устните...
Ех, да можеше летните вечери никога да не свършват...