20 Jahre nach dem Fall der Mauer und es scheint mir so, als gäbe es noch weitere Mauern, die abzubauen sind.
20 Jahre nach dem Fall der Mauer und es scheint so, als hätte sich endlich die ganze welt vereinigt, als wären die Unterschiede überwunden.
Doch kann man noch die Unterschiede zwischen dem Osten und dem Westen spüren, erkennen.
20 Jahre nach dem Fall der Mauer, und es gibt noch mehr zu verändern.
Ich bereue es, dass ich gerade, an diesem Tag in Berlin nicht sein kann 20 Jahre nach dem Fall der Mauer...

Какво са 5 минути?
Една среща.
Пътят пеша от вкъщи до спирката.
Пътят от Опълченска до Жолио Кюри с метрото.
Времето, което чакаш на спирката.
Времето, с което закъснява рейсът.
Какво са 5 минути?
10 погледа.
100 мига.
1000 усмивки.
Няколко сълзи.
Повече мисли...

Перфектното момче и перфектното момиче не съществуват.
Няма да се видят. Няма да се срещнат. Няма и да се докоснат.
Няма ги.
Няма да се целунат под дъжда.
Няма да танцуват прегърнати и подгизнали.
Романтичните филми са измишльотина.
Не са реалност. Защо ги създават?
Защо идеализират любовта?
Защо сме подвластни на измислици?

Има нещо безкрайно романтично в неочакваните обрати...
В случайните срещи, в съвсем непланувано заедно споделените мигове...
Тогава, когато едно обаждане, един СМС може да те накара да скачаш до тавана.
Тогава, когато си бил омърлушен и изведнъж нещата коренно се преобръщат...

Лятото свърши, дойде есента...Къде съм сега...

Саундтрак към моя живот

Ритъмът, който ме преследва не е свързан с бибиткането на клаксоните и псувните на шофьорите.
Не е и спокойното туптене на сърцето ми.
Ритъмът, който ме съпътства не е звукът от отварянето на прозореца сутрин или шума на хладния вятър, който ме обвива през зимата.
Не е и звукът от отварянето на хладилника.
Не е и гръмотевицата, която ме кара да се завия още по-дебело и да се сгуша още повече под одеялото.
Не мисля, че има нещо общо с крясъците на непознатите или пък упреците на познатите.
Звукът, който ме събужда не е алармата, а някоя хубава песен, която съм избрала предишната вечер.
Или пък точната песен за точния момент, която изведнъж зазвучава в главата ти.
И начинът, по който тупти сърцето ти точно преди някое предизвикателство, когато цялото ти тяло трепери под въздействието на адреналина, когато си блед, но чувстваш, че си на правилното място и че така се бориш със страха, че след това ще си заслужил честно почивката и насладата от постигнатото.
Саундтракът към моя живот не е симфония, нито пък концерт за пиано, не е гениално произведение или майсторски кавър. Той дори не е песен, а само изпаряващото се чувство, което може да е било радостно в един и нещастно в следващия момент...
Санудтракът към моя живот не може да се слуша от никой друг. Саундтракът е може би добър, а филмът струва ли?

Пролет е, мирише на люляк, улицата е изпълнена с тукощо разлистили се цветове. Чувствам живота, чувствам новото начало и надеждата и свободата и спасението...
Дали вали, защото ми е тъжно или ми е тъжно защото вали.
Трябва ли отново да се съблека, за да знам, че съм истинска?
Трябва ли отново да усетя как се разпуква гръбначният ми стълб, така както пролетните цветя повдигат своите стълбчета, събуждат се от зимната дрямка?
Пролет е, мирише на люляк, улицата е лилава, бяла...