Виждаш ли ги как се трупат... как се струпват, как се сгъстяват...
Облаците, дните, годините...
Непрогледни, непроходими, недостижими...
Непокътнати...
Виждаш ли ги как отминават...
Забързани, забравени, засенчени...
Моментите, спомените, облаците...
Вятърът ги прогонва...
Мислите ги заливат...
Луната ги изпепелява...
Но над облаците небето е по-синьо от всякога...
Над тях - в пролуките между гъстата пелена, проблясват звездите...
А заради тях всичко си струва...