Лесно е да предусетиш кога ще завали.
Небето се сгърчва сякаш, за да се сгуши и спаси- сякаш може нещо да противодейства.
Хората се забързват, за да не ги намокри дъждът – сякаш ще се разтопят.
За момент всичко утихва, заглъхва , няма значение.
Пада първата капка – на ръката ти, на очите ти, на челото ти.
Пада и всяка следваща и с всяка следваща дъждът се усилва, устремява се – сякаш за някъде бърза...
Замирисва на дъжд...
Замирисва на пречистване, на ново начало...
Дъждът отмива всичкия гняв, всичката горист, всичката кал .. и образува нова.
Погледът ти се устремява към небето, учуден, търсещ отговори...
Защо ли си толкова учуден.... все едно ти се случва за първи път.
А, всъщност, е лесно е да предусетиш кога ще завали...



А това е небето 5 минути след като е спряло да вали - красиво
нали? ;)