Черно-белите филми свършиха.
Свършиха и чисто белите дни.
И чисто черните нощи.
Някой рано се събуди, извади палитрата и нашари дългите си руси кичури. Капки боя се стичаха по пръстите, докосващи клоните, белосващи разпукващите се цветове.
Диханието й се разнесе и улицата замириса на ново,
на свежест, на пролет...
И всички знаеха, защото усещаха - черно-белите филми ги нямаше вече...
Поне засега...