Черно-белите филми свършиха.
Свършиха и чисто белите дни.
И чисто черните нощи.
Някой рано се събуди, извади палитрата и нашари дългите си руси кичури. Капки боя се стичаха по пръстите, докосващи клоните, белосващи разпукващите се цветове.
Диханието й се разнесе и улицата замириса на ново,
на свежест, на пролет...
И всички знаеха, защото усещаха - черно-белите филми ги нямаше вече...
Поне засега...

Огънят не пари, не гори.
Ако знаеш как да го докоснеш.
Ако знаеш как да се допреш.
До свещта. До лампата. До слънцето.
До светлината.
Ако не знаеш, ако не искаш -
те е страх, то е страх.
Ако те е страх - няма да разбереш.
Че огънят не пари, не пламти, не жигосва.
А само озарява.
За да има светлина...

За един ден Луната е пълна.
Точно един.
След това лекичко всеки си взима
парченце от нея, схрусква я, забравя...
И небето е безлунно...
А може би и леко безумно...
Така е - от парчетата тя регенерира.
И от празното, празнината утаява светлина и изведнъж,
изведнъж се напълва - и ражда отново.
Луната. Тя. Луната. От себе си. От нищото - безлунното...

http://www.youtube.com/watch?v=mfgoVZswC4k

Исках да виждам света цветен, но разбрах, че съм далтонист.
Всичко, което досега бях виждала, беше лъжа.
Дали очите ми са наистина зелени?
Дали любимият ми цвят е синьото?
Исках да опитам хайвер.
След множество опити установих, че любимият ми хайвер е най-простичкият възможен, българският...
Исках да си пусна парното в стаята, но стана шумно, все едно бях на реката, и реших да го спра...
И си лежах на студено...
И на тъмно – мързеше ме да запалвам лампата.
Не обичам и да закусвам. Затова закуско-обядвам.
С кашкавал (или сиренце), хлебец и домат. Когато се случи и вечерям.
С кашкавал (или сиренце), хлебец и домат.
И от най-простичките неща ми е вкусно и сладко.
И от най-евтините дрехи (стига да са пъстри) ми е весело.
И от най-малките токущо цъфнали кокичета ми става приятно, чак сълзи да потекат...
Но съм далтонист. Моите цветове са различни.
То всъщност всеки е далтонист – световете ни са различни.
Поне не живеем черно-бяло...

Пепелта е по-велика от пръстта, защото е горяла...

Исках да виждам света цветен, но разбрах че съм далтонист...