Има нещо безкрайно романтично в неочакваните обрати...
В случайните срещи, в съвсем непланувано заедно споделените мигове...
Тогава, когато едно обаждане, един СМС може да те накара да скачаш до тавана.
Тогава, когато си бил омърлушен и изведнъж нещата коренно се преобръщат...

Лятото свърши, дойде есента...Къде съм сега...

Саундтрак към моя живот

Ритъмът, който ме преследва не е свързан с бибиткането на клаксоните и псувните на шофьорите.
Не е и спокойното туптене на сърцето ми.
Ритъмът, който ме съпътства не е звукът от отварянето на прозореца сутрин или шума на хладния вятър, който ме обвива през зимата.
Не е и звукът от отварянето на хладилника.
Не е и гръмотевицата, която ме кара да се завия още по-дебело и да се сгуша още повече под одеялото.
Не мисля, че има нещо общо с крясъците на непознатите или пък упреците на познатите.
Звукът, който ме събужда не е алармата, а някоя хубава песен, която съм избрала предишната вечер.
Или пък точната песен за точния момент, която изведнъж зазвучава в главата ти.
И начинът, по който тупти сърцето ти точно преди някое предизвикателство, когато цялото ти тяло трепери под въздействието на адреналина, когато си блед, но чувстваш, че си на правилното място и че така се бориш със страха, че след това ще си заслужил честно почивката и насладата от постигнатото.
Саундтракът към моя живот не е симфония, нито пък концерт за пиано, не е гениално произведение или майсторски кавър. Той дори не е песен, а само изпаряващото се чувство, което може да е било радостно в един и нещастно в следващия момент...
Санудтракът към моя живот не може да се слуша от никой друг. Саундтракът е може би добър, а филмът струва ли?