Четири прости правила

Когато загубиш вещ, почваш или да я търсиш или я забравяш.
Когато се загубиш, трябва да седиш на едно място, за да те намерят.
Когато се загубиш в себе си, трябва да се върнеш назад, за да се намериш.
Когато се загубиш почват да те търсят и не те забравят.

Ако те отрият или ти се карат, или ти се радват.
Ако се откриеш или мрънкаш заради загубеното време във връщане, или се радваш, че си отново ти.

Вещта.
Тялото.
Мисълта.
Преливат се.

За да не се губиш - не забравяй.
За да не губиш - внимавай.
За да не съжаляваш - дишай.
За да се откриеш - търси.

Празнотота изпълва.
А мислите, очите са празни.
Блясъкът е пълен.
Но всъщност е отражение.
Гледам се в огледалото. И всеки изминал миг е размазан. Всеки спомен е някога. А някога-то се усеща като никога. Не съществува. Не е било. Няма и да бъде.
Никога повече.
Празнотата е пълна като Луна.
По новолуние...