Животът е дар.
Един дъх.
Започва с плач.
И с мъките на майката. Която се бори точно толкова яростно за живота ти, колкото и ти.
Която те е пазила.
От чието тяло си част. Една клетка, която се превръща в живот. И в душа.
Която продължава да те пази и да се тревожи дори когато пораснеш.
Която не може да заспи, ако не знае, че си добре.
Която те придържа да не паднеш, когато правиш първите си стъпки.
И зад която се скриваш, когато си уплашен.
Първата дума, която научаваш.
Първата дума, която почваш да пишеш.
Първата, чиято ръка държиш преди да стъпиш за пръв път в училище.
Първата ти приятелка.
С която ходиш по дълги разходки.
С която опитваш безброй торти, за да намериш правилната.
Която ти дава кураж дори когато сам не си вярваш.
Тази, която не спира да вярва в теб.
И никога не се съмнява в теб.
И така, животът отминава.
Животът е подарък.
От Нея.
Който ти отваряш. Скъсваш хартията и се бориш докрай.
До последен дъх.
И с последен плач...
А тя винаги си остава Първата ...



21-07-2011

Борех се с паяжината. Омотаваше краката ми.

Откраданите мигове са си само мои.
Като да си единственият буден в 2 часа през нощта.
И единствените шумове, които долавяш, да са от пантите на прозореца или от клатещите се листа на цветята на балкончето ти.
Или като самотните лампи по улицата, чиято светлина огрява единствено и само твоите отворени очи.
Или като формата на капката боя точно преди да я нанесеш върху листа хартия.
Или като идеята преди да я осъществиш...
А може би и като единствения ти изход, когато си омотан в паяжина.
Но паяжината се разтваря само от капчица вода...
Защо тогава след дъжд паяжините са най-красиви?

Лятна без образия

Обичам лятото.
С приятното разсейване. И чувството за съзвучие.
С усещането, че времето за пръв път те чака, а не издърпва килима изпод краката ти.
И ти вещае неповторими преживявания.
С прошарените поля и слънчогледите, събиращи свежата слънчева магия.
Със замаяните погледи и разхлаждащия бриз...
С пясъка, който старателно се опитваш да отмиеш след ден на плажа.
Но и същият пясък от пясъчни емоции, които са малките прашинки във водовържета и въпреки това запълващи чашата ти...
Не звучи ли като хубав коктейл?