Отново ми пораснаха криле!
А си мислих, че по лопатките ми са останали само белезите от предишните мечти и предишните реалности, и предишните идеи, и предишните падения, и извисявания...
Отново ми пораснаха криле и пак мога да гледам напред, а не в краката си да не се спъна.
И отново мога да погледна нагоре и да вдишам леден въздух и да издишам облаче от топлина.
И отново мога да отворя очи и да знам, че мога.
И отново мога да си легна и да заспя с усмивка на лицето.
Отново ми пораснаха криле.
Но от старите ми останаха белезите...
Някой може пак да ги отреже, но това не означава, че няма да се върнат при мен...
Белезите са предишни рани, но следи за това, че си се преборил и че ще продължаваш да го правиш...
Докато отново ти пораснат криле ;)

dedicated to someone special

Всеки иска отговори.
Всеки иска да знае предварително какво ще му се случи.
Да е подготвен.
Да не го изненадат неприятно.
Но...
Вместо отговори, получаваме все повече въпроси.
Анализираме винаги случки пост фактум.
А някои изненади все пак се оказват приятни...

Започна Нова година.
Нов късмет?
Спряха гърмежите.
Спря и еуфорията.
Почна нещо ново.
Заваля сняг...
Сякаш, за да няма и следа от предишното...