Да хванеш перфектната вълна е като да снимаш светкавица - става трудно, чиста случайност, но пък направиш ли го - несравнимо чувство...

Рибата искаше да лети, но нямаше криле.
Птицата искаше да плува, но нямаше хриле.
Човекът искаше да може, но се страхуваше.
Аз искам да имам тези откраднати мигове, когато сме само аз и ти, когато сякаш целият останал свят не съществува, когато е достатъчна една целувка, за да се развали злата магия.
Уви приказките отдавна ги прочетохме.
И защо реалността не е понякога такава?
Защо трябва да се чувстваш празен, изморен, захвърлен, ненужен, измислен?
Защо няма кой да ти се зарадва искрено и очите му да стоплят твоите и накрая да се прегърнете с чиста любов, прехласнати един по другиго, нежелаещи да се пуснат...
Защо ни унищожиха приказките?
Защо им вярвах някога?