Любимата ми песен

За 3 минути всички са едно.
Подскачат - не падат.
Пищят - не реват.
Пеят - не плачат.
Пият - не повръщат.
Преживяват.
Изживяват.
Запомнят - не забравят.
Този момент остава завинаги.
И те ще го помнят със сърцата си.
С душите си.
С всяка една остаряваща клетка.
Ще помнят песента, която се е леела по стадиона от уста на уста.
Ще помнят тътена в краката от звука на китарите и ритъма на барабаните.
Всяка една изпята дума ще достига до всеки.
Ще стига за всеки.
Ще е достатъчна.
Дори на следващия ден всички да са прегракнали,
недоспали,
миришещи на бира,
цигари и дим.
Няма значение.
За 3 минути всички са едно.
И любимата ти песен става любима на всички...

Любовта е като празен магазин за обувки, в който токущо са свършили твоя номер.
Любовта е като затворен плод-зеленчук, в който токущо са свършили черешите, които щяха да подсладят соления ти ден.
Опитал си се да изхарчиш последните стотинки, но няма къде.
Какво ще правиш? Хвърляш ги на просяка на улицата.
И не се чудиш дали е сляп, глух, ням, осакътен...
Просто ги хвърляш в картонената кутия -
Така, за късмет...
Защото любов не се купува...

Миналото, Настоящето и Бъдещето се събраха...
Отдавна не се бяха виждали...
Отдавна не се бяха ръкостискали...
Миналото се усмихна,
Настощето отвори уста,
Бъдещето погледна.
Миналото се смееше,
Настоящето заговори,
Бъдещето мълчеше.
Миналото – черно-бяло
Настоящето цветно,
Бъдещето – неизвестно.
Миналото и Настоящето се спогледаха,
Разбраха се, запяха.
Когато Миналото и Настоящето приключиха разговора си,
Бъдещето заговори...
но останалите бяха вече изчезнали...

Думите не трябва да пробождат, а да изгарят.
Не трябва да разкъсват. Трябва да са извезани...
Не трябва да пронизват - а да са нанизани като красиви перли.
Не трябва да лъхат на грубост и гняв, а да ухаят на рози.
Не трябва да те вцепеняват, а да топлят като меко одеяло.
Не трябва да гърмят като развалила се тонколона, а да трептят като тон.
Не трябва да те изсушават, а да утоляват жаждата ти и да се леят като водата.
Не трябва да те удрят – а да галят като надяваща се, вярваща ръка...
Трябва да са вълнисти като токущо разпусната плитка.
Трябва да са буйни като всяка вълна, но утихващи и запомнящи се...