Inspired by Pink Floyd

Breathe, breathe in the air

Don't be afraid to care

Leave but don't leave me

Първа глътка въздух. Първа глътка свобода.Дишаш и издишаш. Правиш го от дете, без да знаеш защо, просто защото ако ти се отнеме тази глътка въздух, мислиш че ще умреш, ще престанеш да съществуваш. Но това не означава, че преди си живял.
Първа глътка въздух. И не мислиш за състава на въздуха. Не мислиш за вредните газове, които изпълват дробовете ти. Дишаш и издишаш. Защото знаеш че това е дрогата, която те поддържа жив.
За пръв път проглеждаш, макар и от години да си виждал. Но едва сега осъзнаваш, какво те заобикаля. Макар и да си със затворени очи.
Услушваш се и чуваш. Чуваш приказката, която вятърът ти разказва. Макар и да си глух.
И така, затворен в черна стая, дишащ и издишащ, ти си научил повече за света от останалите, защото не си се заблудил от сетивата си, защото си послушал вътрешния си глас, който ти нашепва, че реалността е илюзия, наложена за да те мачкат. Е, край на тази безмислица – Реалността е това, което ти създадеш от нея. Реалността е това, което си съградил в собственото си въображение, реалността е приказка. Ако си позволиш да я изживееш...