петък, 26 декември 2008 г.

Напоследък...

Напоследък не мога да спя. И не знам кога ще мога отново.
Напоследък не мога да спя до късно.
Напоследък се опасявам, че заспя ли, няма да се събудя отново.
Едно време сънувах.
Напоследък не.
Едно време в сънищата се сбъдваха мечти.
Напоследък ги няма.
Преди време единственото място където се чувствах свободна бяха мечтите – сега си тлея в безвремието...

Няма коментари: