Има пейзажи, които не трябва да бъдат снимани, песни, които трябва да бъдат слушани само веднъж, моменти, които просто да бъдат изживени.
Тази вечер Луната се появи за няколко секунди из под гъстия юрган от облаци, с който небето я бе завило. И аз понечих да взема фотоапарата, но все пак реших просто да я погледам, да я усетя.
Не можеш да събереш цялата красота на света във фотоалбумче и да я показваш, на когото ти скимне. Има моменти, които са просто безкрайно интимни. Има красота, която можеш да уловиш единствено когато си сам, да я усетиш и изживееш с всяка частичка от тялото си, да се слееш с дадения миг.
Кой знае защо се стремим да запечатаме всичко красиво сякаш за да се хвалим по-нататък навред с него, вместо просто да го оценим в дадения миг.
Кой знае защо се опитваме да си присвоим нещо, което е ничие, което не може да бъде притежание никому. Единственото ни притежание остава мухлясалият спомен, който сме изоставили в някое чекмедженце на мозъка си и отдавна сме забравили,че съществува.
Има пейзажи, които не трябва да бъдат снимани, песни, които трябва да бъдат слушани само веднъж, моменти, които просто да бъдат изживени...

И все пак, понякога ръката просто не се сдържа да не снима...