Бързите стъпки от новозапочнатото хоро -
и всеки миг си във въздуха.
Долепваш се до земята, но после изчезва.
Маковете като свещи -
горят очите.
Ръце, миришещи на лимон -
Не ухаят, а искрят.
Ритъмът се ускорява,
пулсът - притъпява.
Една нова Галактика -
но не от мляко.
Не се разтича, не полепва по пръстите.
Те ухаят на лимон и на нещо като сянка на вяра...
Няма коментари:
Публикуване на коментар