Празнотота изпълва.
А мислите, очите са празни.
Блясъкът е пълен.
Но всъщност е отражение.
Гледам се в огледалото. И всеки изминал миг е размазан. Всеки спомен е някога. А някога-то се усеща като никога. Не съществува. Не е било. Няма и да бъде.
Никога повече.
Празнотата е пълна като Луна.
По новолуние...