Спомен за морето
Ревът на морето-
сякаш гръм разсича водата,
която погълна поредния легион от надежди.
И само вълните са бели-
сякаш зъби в устата на звяра,
който разкъса покоя на моите дни,
белязани с безкрайния бряг самота...
Дълбоко на морското дъно
е скрита моята амфора обич
и нейната стража ще бъде последният
легион от надежди, настъпващ в зората на новия ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар