В душата ми е черно
В душата ми е тихо
В душата ми е тъжно , снежно
Опитвам се да плача,
Но сълзи не потичат
Опитвам се да кажа
Но думи не изричам
Опитвам се да смея
Но няма я целта
Погледна ли те – виждам
И търся светлина.
А поривът бледнее
Дори мигът е отлетял
Забравен, неописан
Като в песен, която си ми пял.
Няма коментари:
Публикуване на коментар