Обича ме, не ме обича...Обича ме, не ме обича...
Помниш ли как си играехме, когато беше лято, когато късахме листата, когато бяхме далеч от всичко...
Помниш ли как си играехме, когато беше зима, когато се заривахме с весели лица в снега и бяхме щастливи, дори когато след това се разболявахме...
Вече няма сняг и се разтопява колкото се може по-бързо...
Вече няма лято - има жега, която разтопява и малкото останал ни живец...
Но все пак, помниш ли, когато си играехме и нищо друго нямаше значение, когато тичахме докато дъхът ни спреше, когато не можехме да се наситим на всички прекрасни цветя на онази поляна...
Помниш ли, когато чакахме залеза, легнали в топлата трева, когато радостта струеше от всякъде...
Помниш ли, когато лежахме в същата трева, след обилния дъжд и гледахме звездите...
Помниш ли дните, когато бяхме винаги щастливи...
Ахааа, не помниш, даже дори си мислиш, че никога не ти се е случвало...
Помниш ли как си играехме, когато беше лято, когато късахме листата, когато бяхме далеч от всичко...
Помниш ли как си играехме, когато беше зима, когато се заривахме с весели лица в снега и бяхме щастливи, дори когато след това се разболявахме...
Вече няма сняг и се разтопява колкото се може по-бързо...
Вече няма лято - има жега, която разтопява и малкото останал ни живец...
Но все пак, помниш ли, когато си играехме и нищо друго нямаше значение, когато тичахме докато дъхът ни спреше, когато не можехме да се наситим на всички прекрасни цветя на онази поляна...
Помниш ли, когато чакахме залеза, легнали в топлата трева, когато радостта струеше от всякъде...
Помниш ли, когато лежахме в същата трева, след обилния дъжд и гледахме звездите...
Помниш ли дните, когато бяхме винаги щастливи...
Ахааа, не помниш, даже дори си мислиш, че никога не ти се е случвало...
