Безименни

***

Кратък миг е вечността -
Ражда се в съня
Умира през деня.
На отронена сълза,
Отражение е тя.
Кратък миг, страдание и мрак.
Но да избягаш как?
Нямаш сили – Надживей!
Търсиш спомени – Недей!
Имай воля и Копней!


***
Нищичко не виждам-очите ми са пепел
Заплача ли –умирам.
Стискам зъби и мълча
Какво пък толкоз - ще умра
Първоначално притеснение
Постепенно опиянение
Мигновено упоение
Внезапно просветелние
И следващо падение
Какъв е смисъла
От вдъхновение
всичко свършва с
Унищожение.
Няма успокоение
Безмълвие, безбрежие...
Това ли е моето спасение?

***

Без думи изричам
Свойта тъга.
Гледам те, сричам –
Ни стон, тишина.
Дори ти се вричам
И чакам сега.
А, отговор няма,
ни шепот,
ни поглед...
На смърт се обричам –
Без край, без любовта...

***
Времето отлетя...
Снимката избледня...
Детето порастна –
Усмивката ми –
Изгасна.
Сега, сърцето ми бумти,
А умът - не спира да жужи.
И сякаш кратък миг е вечността –
Изживяна с тебе,
Някога в съня...