събота, 20 септември 2008 г.

На теб...


Зъзнех – сякаш в плен.
Мръзнех– чувствах тлен.
Разболях се - нямах избор.
Но това е част от миналия ден.
Сега се смея, чувствам, пея
Летя, приказвам и живея.
Какво ме промени?
Как така, защо ме питаш?
Не знаеш ли, това си ти...

Няма коментари: