Отпиваш глътка по глътка незаменимата течност.
Без нея би умрял, нали?
Изпиваш спомени – изпаряват се
Наливаш нова чаша – До дъно погълни я.
Чувстваш как се всмуква в теб,
Прониква, изпълва те, променя те.
Ако е студена – вледенява те.
Кара пръстите да зъзнат,
Зъбите да тракат.
Ако е гореща – изгаря те.
Разяжда те отвътре, убива те.
Но сега е точно такава,
Каквато я обичаш – наслаждаваш се.
Отпиваш глътка по глътка от незаменимата течност.
Без нея би умрял, нали?