Историята не е за събитията, а за хората, които са събития.
Не всеки оставя стъпките си в пръстта, в пясъка, но рано или късно всеки ще положи тялото си в нея, ще разпръснат прахта му във водата.
И тогава ще остане само историята.
Историята за събитието-човек.
Ако го има.
Ако го няма - ще го забравим. Ще стъпваме по земята, без да чуваме крясъцитена настъпените. Те са камофлаж.
На миналото.
На някога-то.
Което вече е никога.
Историята е за хората.
Но никой не я чете...