Да се разхождащ нощем из града е като да си откраднеш последната лъжица течен шоколад - сладка, тиха и вълшебна.
На тъмно всичко е различно - тайнствено, примамливо.
На тъмно виждаш светлината и се бориш за нея, осъзнаваш колко ти е важна.

Но тъмнината учи, а вятърът разказва приказки.

Дори когато нощта мълчи.

Дори когато смехът е тих.

Дори когато слънцето го няма.

Нощта е красива.

И млада, и нежна, и пряма.

И нашепва красиви слова.

Когато се разхождаш по улицата.

Когато няма никой друг.

Когато ритъмът е звукът от обувките.

А тонът е шумът на листата.

И мелодията е на върха на устните...

Ех, да можеше летните вечери никога да не свършват...